Днес е 10 март. Неделя. Сирни Заговезни е! Ден на прошката, на мира, на любовта и смирението. Нека да простим на себе си, за да можем да простим и на другите. За да продължим напред. За да се надяваме и да обичаме. Себе си и другите. Да даряваме мир, светлина, добро, любов на тези, които имат нужда от нас! Това е една притча за прошката, която много ме развълнува и искам да споделя с вас. Антъни Рей Хинтън прекарва в затвора 30 години със смъртна присъда за престъпление, което не е извършил. По време на убийствата, за които е осъден, той бил на работа в затворена фабрика в щата Алабама,…

Днес е 8 март, денят на жената, на майката. Тази история прочетох наскоро. Изключително много ме развълнува! Искам да споделя, тук, с всички вас, тази вълнуваща история. Да се замислим. Дали даваме достатъчно любов, уважение, благодарност на майката, на тази, която ни е родила, дала ни е живот, дала ни е всичко от себе си? „Понякога ни се струва, че знаем всичко за даден човек, но в действителност може да се окаже, че ни се губят съществени моменти от живота, дори и този, който споделяме един с друг. Моят съпруг е изключително интересна личност. Дори и във външността му има един белег, който показва, че не е като всички останали.…

Живяла Марта със своите братя далеч в планината. Братята ѝ носели едно име – Сечко. Само че единият наричали Малък, а другия – Голям Сечко. От високата планина те виждали и чували всичко, каквото става по земята. Усмихвала ли се Марта, погалвала и гадинки, и тревички. Стопляла простора с благата си усмивка, блестяло като златно слънцето, прелитали весело птичките. Веднъж една млада пъргава невеста подкарала овчиците си в планината. „Не извеждай, булка, на паша рано е! Скоро Сечко ще си отиде“, думал ѝ свекърът. „Кърпикожусите цъфтят сега, снахо“, напомнил ѝ старецът: „Това е цвете лъжовно, не прецъфти ли, не му вярвай, кожухчето не сваляй“. „Е, тейко, какво ще ми стори…

Веднъж един мъж забеляза закъсала край пътя възрастна жена – дори в сумрака на отиващия си ден се виждаше, че жената е в беда. Затова той отби пред Мерцедеса й и слезе на пътя. Понтиакът му още не бе угаснал, когато стигна до нея. Но въпреки усмивката на лицето му тя изглеждаше притеснена. През последния час никой не спря да й помогне. Дали нямаше да я нарани? Видът му не вдъхваше доверие: от него лъхаше на беднотия и глад. Мъжът ясно долавяше страха на зъзнещата в студа жена. Знаеше какво изпитва. Онзи вид ледени тръпки, които само страхът можеше да породи. Тогава той й каза: – Тук съм да ви…

Притчата е кратък разказ, история, която храни духа ни. Една от многото приказки, написани от мъдреци от древността до наши дни. Притчите са истории, които ни вдъхновяват, правят ни по-добри. Изпълват душата и сърцето ни с много любов, мъдрост, доброта, усмивки. За хората, за смисъла и чудото на приключението, наречено „живот“. Притчите ни дават една наша, собствена пътечка, по която да вървим, за да сме щастливи. Да даваме на другите много любов, вяра, надежди, усмивки. Да им помагаме да намерят и открият себе си. Да обичат себе си и другите. Днес ще ви разкажа първата притча в моя блог. Надявам се да ви хареса и да четете с удоволствие и…