Писмо до теб

Здравей, приятелю! Казвам се Ирена и това е моят блог „TellMyStory“. Пиша това писмо, специално за теб. Искам да споделя с теб моите добри, топли мисли, моите чувства, изпълнени с любов и благодарност. Да ги предам на теб, с надеждата, че и ти ще споделиш своите, с мен и с други хора, които ще ги четат тук. На моя блог. Когато пиша върху белия лист, усещам и виждам спомени, картини, които оживяват пред мен.
Ще ти разкажа една истинска история в това писмо. Реших да споделя, тук с теб, едно писмо, написано преди много години.
„Мили Л., Честита втора дъщеря! И. се роди на 1 юли, в 3 часа и 10 минути през нощта. Много лесно и бързо. Ние всички сме добре. Вече сме си у дома, в Надежда за един, два дни, защото друг начин нямаше. Вчера, 5 юли ни изписаха от Майчин дом. Дойдоха да ни вземат с кола кака М., майка и А.Валеше проливен дъжд. Дано ни върви като по вода. Утре, понеделник ще се пренесем в блока. Купихме одеала за завиване, но исках да са родопски. Нямало та едва взела майка едно родопско (последното) и едно друго. Ако имаш възможност провери дали има в С. родопски одеала. Татко е изтеглил пари и купуваме, каквото е необходимо. Кошче, одеалце памучно и други необходими неща. Все ще се оправим някакси.
Каката е много радостна, че си има сестричка. Люлее бебето и все вика:“Ох, на кака пиленцето!“Помага, каквото я накараме. Сега аз пиша писмото, а тя ни рисува мен, бебето и нея си.“