-
Притча за прошката. Благодарен съм за всяка капка дъжд, която се стича по лицето ми
Днес е 10 март. Неделя. Сирни Заговезни е! Ден на прошката, на мира, на любовта и смирението. Нека да простим на себе си, за да можем да простим и на другите. За да продължим напред. За да се надяваме и да обичаме. Себе си и другите. Да даряваме мир, светлина, добро, любов на тези, които имат нужда от нас! Това е една притча за прошката, която много ме развълнува и искам да споделя с вас. Антъни Рей Хинтън прекарва в затвора 30 години със смъртна присъда за престъпление, което не е извършил. По време на убийствата, за които е осъден, той бил на работа в затворена фабрика в щата Алабама,…
-
Любовта на майката – притча за най-чистата любов
Днес е 8 март, денят на жената, на майката. Тази история прочетох наскоро. Изключително много ме развълнува! Искам да споделя, тук, с всички вас, тази вълнуваща история. Да се замислим. Дали даваме достатъчно любов, уважение, благодарност на майката, на тази, която ни е родила, дала ни е живот, дала ни е всичко от себе си? „Понякога ни се струва, че знаем всичко за даден човек, но в действителност може да се окаже, че ни се губят съществени моменти от живота, дори и този, който споделяме един с друг. Моят съпруг е изключително интересна личност. Дори и във външността му има един белег, който показва, че не е като всички останали.…
-
Честит празник на всички български жени!
Днес е 8 март! Днес празнуват всички жени, съпруги, любими, майки, сестри. Честит празник на всички български жени! Бъдете здрави, силни, красиви, нежни и смели! Не спирайте да мечтаете, да вълнувате, да радвате, да обичате, да вдъхновявате! Благодарим ви, че ви има в нашия ден, в нашия живот! Вие ни давате много слънце, усмивки, сила, надежда, вяра, любов във всеки наш ден! Благодарим ви, че сте с нас! Бъдете здрави, добри! Обичайте и бъдете обичани!
-
Честит празник, България! Честит празник на всички българи!
Днес честваме националния празник на България! Днес празнуваме освобождението на българския дух, на националното съзнание! Днес прекланяме глави, изпълнени с вечна признателност и любов към всички герои, знайни и незнайни, дали живота си за нашето освобождение! За освобождението на нашата родина България! Вечна памет и дълбок поклон пред куража, смелостта, героизма и саможертвата на всички герои, загинали за свободата на България! ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ БЪЛГАРИ! ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, БЪЛГАРИЯ! Желая ви светъл, национален празник! Бъдете здрави! Бъдете горди българи! Снимка: Thinkstock
-
Приказка за Баба Марта
Живяла Марта със своите братя далеч в планината. Братята ѝ носели едно име – Сечко. Само че единият наричали Малък, а другия – Голям Сечко. От високата планина те виждали и чували всичко, каквото става по земята. Усмихвала ли се Марта, погалвала и гадинки, и тревички. Стопляла простора с благата си усмивка, блестяло като златно слънцето, прелитали весело птичките. Веднъж една млада пъргава невеста подкарала овчиците си в планината. „Не извеждай, булка, на паша рано е! Скоро Сечко ще си отиде“, думал ѝ свекърът. „Кърпикожусите цъфтят сега, снахо“, напомнил ѝ старецът: „Това е цвете лъжовно, не прецъфти ли, не му вярвай, кожухчето не сваляй“. „Е, тейко, какво ще ми стори…
-
Писмо на Бетовен до „моята безсмъртна любима“
След смъртта на Лудвиг ван Бетовен, сред вещите му са намерени неизпратени писма до неговата любима. Великият композитор я нарича „моята безсмъртна любима“. И до досега остава загадка коя е била жената, вдъхновила толкова чисти, светли чувства в душата на Бетовен. Ето и едно от тези нежни писма, писани до „моята безсмъртна любима“. Те са изпълнени с много силни, искрени чувства, които вълнуват сърцето на този велик мъж. Любовта не познава години, граници, пространство, време. Когато е истинска. „Добро утро на 7 юли, Въпреки че все още съм в леглото, мислите ми бягат към теб, моя Безсмъртна любима, понякога радостни, после тъжни, очаквайки да разбера дали съдбата ще ни чуе…
-
За сбъдването на една мечта
Мечтата на едно 14 годишно момиче с детска церебрална парализа е да има инвалидна количка, с която да се придвижва от родното село Безденица до Финансово – стопанската гимназия в град Монтана. За да помогнат на Симона да сбъдне мечтата си, нейните съученици организират базар, на който продават приготвена от тях храна. Към благородната кауза се присъединяват и други деца. За един месец събират над 3000 лв. Но те не са достатъчни, за да стане тази мечта реалност. За мечтата на момичето разбира човек, който дарява пари и осигурява нова инвалидна количка за Симона. А когато времето се затопли, дарителят ще помогне за изграждане на рампа пред дома на момичето.…
-
Представяне на рубрика История на деня
Всеки ден ще споделям тук, с вас, по една добра история от днешния ден. Ще се радвам, ако и вие искате да споделите случка, която ви е развълнувала. Добро дело, което сте направили на някой или на което сте станали свидетели. Нека да помним и да не забравяме добрите хора, добрите постъпки. Те ни зареждат с позитивнаъ енергия, вдъхновяват ни. Имаме надеждата, че доброто ще бъде запомнено, споделено с други добри хора. Защото ни носи радост, усмивки. Стопля сърцето ни. Прави ни по-добри човеци. С по-добри сърца.
-
Представяме ви рубрика Истории в писма
Тук ше споделям вашите писма. Писмата, които сте получили от любими хора.Писмата, които искате да напишете. До близък, скъп човек, до непознат. За да разкажете за вашето добро, хубаво, вълшебно. За всичко това, което ви е развълнувало. Днес, вчера, през годините. За всички позитивни мисли, светли чувства, добри дела, постъпки, жестове. Днес ще ви напиша писмото, което много ме вдъхнови и ме накара да създам тази страница за всички вас. Това писмо е написано от английския актьор Бенедикт Къмбърбач до Дядо Коледа. „Скъпи Дядо Коледа, приятелите ми ме накараха да ти пиша… Трябва да ти призная, че не знаех как точно да започна. Може би защото, подобно на повечето възрастни,…
-
Предай нататък любовта
Веднъж един мъж забеляза закъсала край пътя възрастна жена – дори в сумрака на отиващия си ден се виждаше, че жената е в беда. Затова той отби пред Мерцедеса й и слезе на пътя. Понтиакът му още не бе угаснал, когато стигна до нея. Но въпреки усмивката на лицето му тя изглеждаше притеснена. През последния час никой не спря да й помогне. Дали нямаше да я нарани? Видът му не вдъхваше доверие: от него лъхаше на беднотия и глад. Мъжът ясно долавяше страха на зъзнещата в студа жена. Знаеше какво изпитва. Онзи вид ледени тръпки, които само страхът можеше да породи. Тогава той й каза: – Тук съм да ви…